Индивидуалното консултиране и психотерапия е подход, в който терапевт работи с клиент за установяване на пречките и препядствията, както и за намиране на ефективни стратегии за постигане на поставените цели. Чрез получаване на по-ясна представа за предизвикателствата, хората могат да преодолеят чувството за малоценност и да постигнат по-пълноценен живот.

Основната цел на индивидуалната терапия е да помогне на хората да се чувстват комфортно и уверени в собствените си общности и в обществото като цяло. За тази цел в общи линии терапията се фокусира върху чувствата на тревожност и малоценност на човека, за да изследва чувството за принадлежност на този същия човек.

Индивидуалното консултиране е полезно по различни причини, като увеличаване на самосъзнанието на индивида, насърчаване на самоизследването, определяне на граници, подобряване на комуникативните умения и подобряване на използването на здравословни умения за справяне.

Индивидуална психология, основата на теориите на австрийския психиатър Алфред Адлер, който смята, че основните мотиви на човешката мисъл и поведение са стремежът на отделния човек към превъзходство и сила, отчасти в компенсация за неговото чувство за малоценност.

Всеки индивид, погледнато от този ъгъл, е уникален и неговата личностна структура – включително уникалната му цел и начини за стремеж към нея – намира израз в начина си на живот, като този начин на живот е продукт на собственото му творчество. Независимо от това, индивидът не може да се разглежда отделно от обществото. Всички важни проблеми, включително проблемите на общите човешки отношения, професия и любов, са социални.

Тази теория води до обяснението за психологическата норма и отклонение: въпреки че нормалният човек с добре развит социален интерес ще компенсира, като се стреми към полезната страна на живота (тоест, като допринесе за общото благосъстояние и по този начин помага да се преодолеят общите чувства на малоценност), невротично разположената личност се характеризира с повишено чувство за малоценност, неразвит социален интерес и преувеличена, некосъществима цел за превъзходство. Тези симптоми се проявяват като тревожност и повече или по-малко открита агресия. Съответно той решава проблемите си по егоцентричен частен модел, а не по ориентиран към задачите начин със здрав разум, което води до провал. Всички форми на неправилна корекция споделят това взаимодействие. Терапията се състои в предоставянето на пациента на представа за неговия погрешен начин на живот чрез материали, предоставени от него в психиатричното интервю.

Намирането на решение е продължителен процес, в който водещ е клиентът. Ролята на терапевта е да оказва помощ и подкрепа, подбирайки методите на терапия спрямо личностовите особености на клиента.