Доста често сред психолозите и специалистите по психично здраве терминът безусловно приемане се споменава като ключов елемент на лечението. Същият термин се среща в литературата и води своите корени в работата на Карл Роджърс, бащата на консултирането, който смята безусловното приемане за една от основите на отношенията терапевт-пациент.

Какво е безусловно приемане?

Безусловното приемане не е техника, а отношение, към което терапевтът трябва да се придържа не само в терапевтичния процес, но и като цяло. Безусловното приемане означава, че терапевтът показва неограничена възприемчивост към клиента, дори когато той не е съгласен с това, което казва или прави. Той не трябва да съди, а да се опитва да създаде климат на сигурност, в който клиентът ще може да се изразява свободно, да бъде себе си без страх и безпокойство. В края на краищата той е там, за да промени нещата, които смята за нефункционални, а ролята на терапевта е да улесни този процес, предлагайки необходимото разбиране.

Но какви измерения може да има този термин по отношение на нас самите?

Невъзможността да приемеш себе си.

Често срещам клиенти, които чувстват, че има проблем с тях, защото се чувстват ядосани, тъжни, сърдити, притеснени, уплашени, объркани или се нуждаят от помощ. Същите тези хора са развили високи очаквания към себе си и изпитват разочарование, често отчаяние, когато се отклоняват от тях. Изглежда, че не са в състояние да приемат своята страна, която прави грешки и изпитва всички емоции, дори и неприятните. Когато това се случи, те го възприемат като признак на слабост и проблем и наистина страдат, като не успяват да интегрират тази своя страна в образа на идеалния Аз, който са създали за себе си.

Често същите тези хора се затрудняват да развият интимност, но и да се доверят. Те изглеждат много автономни и независими и оставят малко място за някой, който да им осигури грижи и помощ, въпреки че ги търси на подсъзнателно ниво. Като изграждането на стена, която е трудна за проникване на всеки. Изразяването на емоции се счита за заплашително, защото води до излагане и възможно разочарование. По този начин те поддържат емоционална дистанция с другите, но и със себе си.

Защо ни е трудно да приемем всички аспекти на собствената ни личност?

Всъщност хората, които се затрудняват да приемат себе си във всичките си измерения, са несигурни хора, често с нефункционални семейни отношения в детството. Те са усвоили условията на любовта, които значимите други са проектирали върху тях. „Заслужаваш като човек, само когато отговаряш на очакванията, които имам от теб“, „Обичам те само когато се държиш или мислиш така, както бих искал“. Поради това те продължават да си поставят едни и същи условия и след зряла възраст и в резултат са отчуждени от реалните си мисли, чувства и желания. От собственото си Его.

За тях образът на потенциалния, автономен човек без слабости действа като щит срещу възможната опасност да бъде наранен. Тези хора трябва да разберат причината за проблема, да идентифицират негативните му измерения в ежедневието си и да потърсят помощ, за да се справят с тези, които са били травмиращи. Те трябва да се научат да показват необходимото приемане във всички аспекти на себе си. А безусловното приемане означава, че те са в състояние да разпознаят чувствата си и да ги приемат. Че си позволяват да грешат, да се отклоняват от въображаемия идеален образ, без да бъдат съдени, както добрият терапевт не осъжда клиента си. За тях е важно да разберат, че провалът в даден момент не определя цялата им личност, нито е признак за бъдещи неуспехи. Вместо това е опит, от който те могат да се учат и подобряват аспектите си и това, което ще ги приближи до тяхната човешка страна, като същевременно премахва чувството за „всемогъщество“, което те им придават и което е източник на стрес и несигурност.

Разбира се, да посочим, че безусловното приемане не означава, че си позволяваме да действаме неконтролируемо, без да отчитаме последиците от неговите действия. Приемаме чувствата си, грешките си, но поставяме граници по отношение на поведението си, особено в случаите, когато можем да навредим на другите с него.