Семейството като дърво: корените, които произвеждат клони и клоните, които напояват корените

Независимо дали ни харесва или не, ядрото на нашето родителско семейство съществува в нас и неговият дух и атмосфера доминират и решаващо влияят на всяко наше движение и поведение през целия ни живот. Следователно можем смело да твърдим, че нашите нагласи и бъдеща съвест са до голяма степен възпроизвеждане или дори еволюция на личния ни опит. Нашето семейство функционира като вечна референтна система, към която винаги ще се връщаме. Ще се позоваваме на него редовно, съзнателно или несъзнателно, а понякога ще го развиваме и модифицираме според обстоятелствата, които ще бъдат пред нас.

Изследванията ни показаха, че в областта на семейната психодинамика има две основни измерения: Емоционалният тон на семейния живот и начинът, по който се възпитават децата! В емоционалния тон имаме от една страна привързаност, а от друга – строгост. Начинът, по който се възпитава детето, има автономия в единия край и контрол в другия.

Измежду тези емоционални граници определено има място за всеки от нас, преживявайки собствените си семейни и уникални модели на възпитание и преживявания. Важно е да се подчертае уникалността на нашето лично възпитание и това става по-разбираемо, когато разглеждаме паралелните и диаметрално противоположни пътища на живот на сиблинги и дори близнаци. Така всеки човек упражнява родителството по уникален начин и всяко дете получава възпитанието си по специален начин.

Като се имат предвид различията в семейната психодинамика, родителските стилове също варират –  от привързани и диалектически родители до отхвърлящи и авторитарни родители.

В най-добрите случаи родителите осигуряват биологичните нужди на децата си, поддържат баланс в семейното пространство с обич и хармония, което не само позволява, но и насърчава децата да развият пълния си потенциал в неговата превъзходна форма и ги прави доминиращи личности. Те имат смелостта и специалната тежест да се откроят сами като характери и по този начин да дадат плод като хора. В бъдеще те могат да поемат отговорност за себе си и като самостоятелно съществуващи личности да проектират и реализират свои собствени планове и изисквания за бъдещето с увереност и креативност.

За да се постигне всичко това, ролята и въздействието на качественото време, което родителите отделят на децата си по време на възпитанието им, е от голямо значение за развитието. Общата линия и стабилните морални ценности, които са единодушно изразени и от двамата родители в пълно съчувствие и сплотеност, помагат на детето да разбере и прегърне, след като първо на свой ред разработи в него всички онези важни и главни характеристики, които ще го ръководят в живота му.

Основно правило в такъв случай е последователността на думите и делата на родителите, което създава силни, последователни, стабилни и устойчиви характери. Определя дали и как ще могат да се изправят пред всякакви бъдещи трудности и възможни дилеми, които могат да възникнат през жизнения цикъл и настъпващите социални промени. Наградите и похвалите също играят важна и полезна роля, действайки като катализатори за бъдещия напредък. Те възпитават и укрепват личните способности и развиват таланти. Те укрепват личността на децата, дават им невероятен тласък и ги учат да реагират задоволително на техните успехи, но и да се справят с неуспехите.

Не е лесно да бъдеш успешен като родител!

Ролята и начинът, по който се осъществява родителството, се отразява ясно във важността на самореализацията и самоактивния ход на детето. Идеалните родители вероятно не могат да съществуват. Но непрекъснатите и непрестанни усилия да създадат щастливо семейство, с господстващо чувство на любов и щедрост, определено ще берат сладки плодове в бъдеще.

Очевидната привързаност, насърчаването на автономността и самодостатъчността и засилването на зрялото и отговорно поведение на децата осигуряват до голяма степен нормално психосоциално развитие на децата, творческа социализация и зрялост, които могат да оформят способни, щастливи и пълноценни възрастни.

По същия начин ще предадем на нашето семейство всичко, което сме получили с обич и любов от семейството, от което произхождаме, готови да ги предадем на свой ред на собствените си деца.