Взаимоотношенията между хората и емоциите са психологически двигатели. Има постоянна вибрация на енергия и хормони, когато противоположният пол е наблизо и когато не умееш да регулираш импулсите си, понякога се стига до изневяра.

Изневярата е модел на поведение, но често се привежда в съответствие с определени мисловни модели. Въпреки че изневярата е често срещано явление, психологическите аспекти на това поведение могат да са от много различно естество.

Какво представлява изневярата? Изневярата е поведение, което нарушава емоционалната и/или сексуалната изключителност на двойката, което обикновено води до чувство на гняв, ревност, съперничество и раздяла. Същността на изневярата е да предадеш доверието на партньора си. Това може да се прояви в пълноценна физическа афера, емоционална връзка или дори онлайн взаимодействие. Да си верен означава да си лоялен. Да бъдеш лоялен към партньора си означава да не изместваш емоционалния си фокус другаде. Въпреки че изневярата в повечето случаи включва секс, никога не става въпрос само за самия секс.

Изневярата се случва по много различни причини. За някои тя е инструмент да се постави емоционална дистанция между тях и партньора им, особено ако интимността на връзката е нарушена от други обстоятелства. В много случаи изневеряващият чувства, че не е останало нищо, но изпитват трудност да излязат от неудовлетворяващите взаимоотношения поради различни причини – навик, избягване на конфликт, страх от промените… Разлюбването е най-честата причина за изневяра.

Понякога хората изневеряват от алтернативно нарцистична или ненавиждащата в себе си нужда от валидиране. Такъв тип личност жадува за допълнителна привързаност и увереност, за да нахранят нестабилното си его. Те имат постоянна нужда от внимание, да бъдат поставяни на пиедестал, за да получат утвърждение отвън, защото не могат да се самоутвърдят. Липсва им чувство за присъща собствена стойност. Често това произлиза от проблеми с привързаността, особено ако са следствие на минали травматични събития. Такива хора е твърде вероятно да се страхуват от последваща нова привързаност, защото са били наранени в миналото.

Изневярата често е свръхкомпенсаторен механизъм. Свръхкомпенсаторите непрекъснато се съсредоточават върху своето собствено удовлетворение, тъй като изначално се чувстват нещастни. Вероятността от изневяра в една връзка е правопропорционална на това колко нещастни са отношенията. Нуждите на партньора не се задоволяват. И не, не става въпрос за сексуални нужди. Това е нещо, до което малките неща водят след време. Каквато и да е причината, в отношенията има дефицит, който засилва емоционалното разединение.

Мъжете са по-склонни на изневяра от жените. Те често търсят повече секс и внимание. Мъжете изразяват любовта си по по-физически начин и за тях сексът се превръща във важен път към здрави взаимоотношения и интимност. Ако мъжете не са сексуално удовлетворени, това често оставя у тях чувство за отхвърленост, което ги кара да се чувстват недолюбени. Мъжете са по-склонни от жените да изневеряват от чувство на несигурност. При жените изневярата често се явява опит за запълване на емоционална празнота. Жените са по-склонни да се чувстват неоценени или игнорирани и да търсят емоционалната интимност на извънбрачна връзка. Аферата е по -често “преходен” партньор за жената като начин за прекратяване на връзката. Тя сериозно иска да напусне брака си и този друг човек й помага да направи точно това. 

Всеки изпитва чувство на пренебрегнатост или тревожност до известна степен. Въпросът е дали те произлизат от връзката или не. Ако човек се чувства самотен в отношенията си, или изчерпан по някакъв начин, това със сигурност е предпоставка за изневяра. Важно обаче е да се отбележи, че изневярата има тенденцията да изостря съществуващата тревожност.

Изневярата е убиец на връзката! В крайна сметка съдбата на двойката зависи по-малко от самия акт и повече от това, което го мотивира. Освен това изневярата рядко води до истински и пълноценни взаимоотношения в бъдеще. Само една от десет афери се превръща в пълноценен ангажимент.

Някои двойки могат да минат през изневярата и да не се разделят, особено ако се касае за единичен случай. Но системно такова поведение най-често води до разпад.