Има моменти, когато поведението на другите ви вкарва в трудно емоционално състояние. Може да почувствате, че другите по някакъв начин ви потискат, онеправдават ви, тормозят ви, злоупотребяват с вас умишлено или неволно, което води до всички онези аспекти и качества, с които не се гордеете особено.

Викаш, ядосваш се и много пъти влизаш в конфликт с тях. Тогава изпитвате отвращение, разочарование и неудовлетвореност. Отмъщението може би вече е започнало бавно да пуска корени в сърцето ви. Трудно се вписват, приемат и прощават техните действия и отношение. „Защо“ и „как“ са неща, които носите в себе си.

Всеки път, когато си помислите за тези хора, се разстройвате, паникьосвате и всяка мисъл сякаш отравя душата ви. Чудили ли сте се някога дали някога сте карали другите да се чувстват така спрямо вас?

Да простиш означава да намериш място вътре в себе си. Това е съзнателното отношение да позволим на някой да се „побере“ в сърцето ни. Когато отказваме да се присъединим към ближния, ние защитаваме душата си по такъв начин, че другият да не намира място в нас.

Психолозите определят прошката като съзнателно, умишлено решение за освобождаване на чувството на негодувание или отмъщение срещу индивид или група, които са ни наранили, независимо дали наистина заслужават нашата прошка.

Отношенията често водят до трудни конфронтации с другите, но и със себе си. Лесно е да приемем другия, когато той е примерен, но става много трудно да приемем някой, който е в конфликт с нашите нужди и желания.

Прошката крие в себе си много приемане, да оставим егото встрани. Не е нужно да преминавате през такъв процес, ако не го усещате. Не е нужно да се чувствате виновни за това. Прошката отнема време много пъти и изисква зрялост на ситуацията както външно, така и вътрешно. Може никога да не бъде постигнато.

Какво обаче може да означава това за вас? Трябва ли да разберете защо подобна нагласа и гледна точка могат да бъдат пагубни за последващото ви развитие? Може ли приемането и прошката да ви освободят, да ви утешат и да насърчат вашето спокойствие и благополучие?

Обратното на прошката е отмъщението. Отмъщението е желанието за мъст и възмездие, когато някой ви обиди. Естествено е да се чувствате ядосани, обидени и наранени. Желанието за отмъщение обаче, ако го видите по-съществено, ви свива, изважда най-лошото ви аз, изпълва ви с негативни емоции. Освен това проучванията показват, че желанието за отмъщение увеличава стреса, уврежда здравето и уврежда имунната система.

Преглед на литературата показва, че хората, които прощават, имат по-добро психично здраве, тъй като е по-малко вероятно да имат депресия, гняв, тревожност и ниско самочувствие, отколкото хората, които не прощават (McCullough, Charlotte, 2001, Wade, Hoyt, Kidwell, Worthington, 2014), както и че прошката може да бъде свързана с по-добро физическо здраве (Kaplan, 1992; Thoresen, Harris, Luskin, 2000).

Прошката е житейско умение. По-високо психическо състояние, което човек може да изпита. Няма нищо общо с другите, има общо с нас самите. Чрез психотерапията бихте могли да елиминирате негативните си и токсични емоции и може би бихте могли да създадете почва, където ще бъде възможно да се вместите и да приемете повече от другите и себе си. Чрез психотерапията бихте могли да простите както собствените си грешки, така и грешките на другите. Психотерапията може да се превърне в процес, който по същество ще бъде акт на самолюбие, което ще ви позволи да имате по-здравословни взаимоотношения с другите и да изградите по-здравословни връзки с тях.

Когато прощаваме, ние освобождаваме токсичните чувства, горчивината, болката или омразата в себе си и ги трансформираме в нещо творческо, като същевременно сме от полза за самите нас. По същество ние отваряме обятията си за други хора, любовта и мирът растат в нас. Прошката не означава да забравиш или да простиш на някой, който те е наранил.

Прошката носи вид мир, който ни помага да продължим с живота. Това е необходимостта, която съществува, за да се освободим от бремето, което ни тежи и да си върнем вътрешния мир.