Срамежливостта се отнася до безпокойството на човека относно възможността да влезе в контакт с хора, които не познава добре. Може да е предшественик или да съществува едновременно с някаква форма на тревожно разстройство.

Срамежливостта е състояние на стрес в присъствието на друг човек. Срамежливостта е нормална. Всички ние, поне понякога, сме се чувствали неудобно в определени ситуации. За някои хора обаче срамежливостта е елемент от личността им, който пречи на много ситуации в ежедневието им, създавайки им сериозни проблеми. Това отношение може да се разглежда от някои като предпазливост, но е често срещано дори при хора, които не са смятани от другите за срамежливи.

Има много хора, които приравняват срамежливостта към интровертността, отдръпването, несигурността, намалената общителност, предпазливостта и т.н., което не е съвсем точно. Срамежливите хора не са непременно по-малко социални или интровертни от другите. Може да искат да излизат с другите, но не смеят, защото просто се срамуват. Също така, човек, който е срамежлив, не е задължително да има ниско самочувствие. Той може да има добро самочувствие или не, точно като някой, който не е срамежлив.

Данните от много проучвания показват, че в повечето западни страни около 40% от населението се смятат за повече или по-малко срамежливи. В САЩ този процент се е увеличил до около 50% през последните години. Едно от обясненията, дадени за това увеличение, е, че честото използване на интернет – и следователно намаляването на директния контакт с другите – води до отслабване на социалността на хората. Но има и изследователи, които вярват, че много срамежливи хора, именно поради анонимността, предоставена от интернет, са успели да практикуват и следователно да подобрят своята общителност.

Не е лесно да се определи срамежливостта, тъй като има различни теории, подходи и форми на срамежливост. Например срамежливостта, която човек може да има и която е свързана със специфични ситуации, като напр. когато се среща с непознати, когато ще представи част от работата си пред публика и т.н., и различно, когато това е постоянен елемент от личността му, което означава, че такъв човек е срамежлив в почти всякакъв вид социална ситуация.

Проучванията, които са изследвали как самите индивиди обикновено определят срамежливостта, показват убедително, че всички са съгласни за съществуването на три общи фактора:

1. Физически, емоционални реакции –  срамежливите хора често изпитват треперене, тахикардия, изпотяване, разстройство, тревожност, нервност и др., Когато са изложени на трудна социална ситуация или когато мислят да бъдат изложени на това.
2. Мисли –  срамежливите хора често се притесняват какво мислят другите за тях и често смятат, че са оценявани отрицателно или отхвърляни.
3. Поведение –  срамежливите хора често избягват контакт с очите, отговарят с една дума, не поемат инициативата да говорят с други и т.н. Те също могат напълно осъзнато да избягват различни социални ситуации.

Основният общ елемент на срамежливостта несъмнено е страхът от нови социални ситуации, придружен от страх от мнението на другите. С други думи, срамежливостта е пряко свързана със силна нужда от приемане от другите и страх от негативна оценка и евентуално отхвърляне. Накратко можем да кажем, че срамежливостта е не само начин на живот и начин на мислене, но и фактор, който значително влияе върху поведението на човека.

Що се отнася до затвореността на срамежливите хора, тя често се бърка или по-скоро се идентифицира с интровертност, което означава нечие предпочитание да бъде и да прави нещата сам, а не с другите. Това обаче не се отнася непременно за срамежлив човек. Интровертите, въпреки че предпочитат да работят сами, не са непременно срамежливи или сами и задължително откъснати от другите. Те могат да имат любов и близки приятелства, ако искат. Те се различават от хората със социална фобия по това, че не изпитват безпокойство или страх от социалния живот.

Подобна идентификация, която погрешно се прави от мнозина, е тази между срамежливостта и смущението, които могат да съществува едновременно, но това са два различни личностни елемента.

Ако разгледаме критериите за социална фобия, ще открием, че те много напомнят на определението за срамежливост. Ето защо много изследователи смятат, че леката форма на срамежливост и социалната фобия са двете крайности от една и съща скала, с толкова нюанси, колкото хората между тях. Точно къде се намират точните граници на тези две ситуации е трудно да се определи.

Има хора, които вярват, че срамежливостта и социалната фобия са две различни ситуации. Социалната фобия е диагноза, която се отнася до фобийно, избягващо разстройство на личността, докато срамежливостта е просто социална инхибиция. Повечето учени обаче се съгласяват на мнението, че въпреки че има много общи черти между социалната фобия и срамежливостта, първото е много по-рядко, но има и по-сериозни последици за индивида.

Всяко човешко същество се ражда с по-малка или по-голяма генетична предразположеност, която води до появата на различни елементи на личността, които изграждат това, което наричаме темперамент. Същото важи и за срамежливостта. Предразположението обаче често не е достатъчно само по себе си, за да се появи генетично обусловена черта и да стане трайна. Факторите на околната среда, като семейството, приятелите, училището и социалната среда, най-често оказват значително влияние върху развитието или утвърждаването на личностния елемент.

Ако имате нужда от професионална помощ за справяне със затрудненията, може да се свържете с мен на 087221117.

Лучия Таскова