Има хора, които създават с лекота смислени междуличностни взаимоотношения, без никакъв страх или чувство за несигурност, и други, за които подобно нещо изглежда е напълно невъзможно, обикновено създават връзки, които ги фрустрират или дори могат да бъдат катастрофални. Защо се случва това?

Видът на взаимоотношенията, които сме изпитали с нашето непосредствено обкръжение, от момента на раждането до втората година от живота ни, е до голяма степен обяснението на този въпрос, тъй като е доказано, че тези взаимоотношения са склонни да създават в нас вътрешна карта, която след това е ръководство при оформянето на качеството на всякакъв вид бъдещи взаимоотношения.

Много от нас имат впечатлението, че търсят щастие и любов. За съжаление, въпреки добрите ни намерения, самата реалност ни отрича. Това, което обикновено, ако не винаги, търсим, е чувство, което идва от дълбините на душите ни, което за мнозина представлява всичко друго, но не и щастие и любовни отношения.

Какво означават интимност, любов и доверие, както за нас самите, така и за другите, ние започваме да научаваме от първия момент от живота си и винаги по отношение на тези, които се грижат за нас. Когато тези първоначални преживявания, от тези, от които сме напълно зависими – биологично и емоционално – съдържат чести неуспехи, непоследователности, непредвидими реакции, изоставяне, противоречие, отхвърляне, оттегляне или заплахи за отнемане на „любов“ и т.н., тогава отпечатъците, които те оставят в нас са незаличими и, за съжаление, са склонни да обобщават, създавайки чувства и очаквания според нашия опит за всякакви бъдещи близки междуличностни отношения…

Създаването на такава мрачна вътрешна реалност и последващото улавяне в този вид очакване е толкова необратимо и решаващо, че ако не търсим подсъзнателно спътници с характеристики, подобни на тези на нашите първични болногледачи, ние се опитваме с различни манипулации да предизвикаме, в случай че те не съществуват. Други обаче може да останат емоционално „безразлични“ към хората, които срещаме и които ни проявяват истинския си интерес, като в същото време притежават всички онези дарби, които теоретично и логически твърдим, че търсим от любовен партньор…

Всичко непознато плаши, дори паника и следователно човек, който не е изпитал достатъчна или дори никаква емоционална стабилност и автентична интимност, няма онова основно чувство за сигурност, което би му позволило да има истински интерес към нови неща и иска да се запознае нови и/или различни хора в живота му…

Логиката на абсурда

Поне всички сме чували за постоянния и разрушителен избор на сексуални партньори, които, някои от тях, може би са били много динамични, креативни и успешни в други области от живота си. Тези разрушителни избори могат също да включват избор на приятели, партньори или друг вид връзка.

Тези хора – обикновено жени – могат да понасят дори най-унизителни форми на отношение и поведение от страна на партньорите си, но продължават да останат в тази връзка, тъй като се чувстват напълно безсилни да направят нещо, което би могло да ги освободи от това мъчение или дори ако успеят да напуснат – след много усилия и поне емоционални разходи – да възстановят подобни отношения с подобно, разбира се, развитие…

Има и хора, които буквално го поставят на крака, щом усетят, че партньорът им започва да става емоционално важен за тях. Други може да почувстват още от самото начало постоянен и мъчителен страх или безпокойство да бъдат изоставени, измамени или предадени, с всичко това, което произтича. Други винаги се опитват да помогнат на другите, но през повечето време накрая остават с чувство на празнота и умствена умора. Други пък се опитват винаги да бъдат безупречни и да се отличават с всичко, което правят, но това не им доставя истинско удоволствие. Другите винаги трябва да са приятни, забавни и т.н.

Всички тези нагласи – и винаги по отношение на другите – са просто различни стратегии на нашата психика в стремежа й към емоционално оцеляване, понякога насочени към по-голяма емоционална близост, която сме пропуснали, а друг път към създаване на безопасно разстояние от нея. се преживява като заплашително. Горните стратегии и психически защитни механизми – създадени, за да ни защитят, когато недостатъците на родителите ни не са благоприятствали създаването на вътрешно основно чувство за сигурност – се мобилизират автоматично и подсъзнателно, всеки път, когато сме изправени пред ситуация или емоции, които преживяваме и интерпретирано от нашата психическа база данни като сериозна заплаха.

Ако ви е трудно да се справите с предизвикателствата във вашите взаимоотношения, позвънете и ангажирайте своя час за лична консултация на живо или онлайн.