Тайно, дълбоко или дори напълно подсъзнателно вярваме, че другите хора са като нас. Така се влюбваме, започваме връзка и мислим, че и двамата виждаме нещата от една и съща гледна точка, пренебрегвайки знаците, които ясно ни казват, че нещата не стоят точно така.

И така, какво правим в този случай? Губим цялото си време и енергия, опитвайки се да накараме партньора си да види нещата така, както ги виждаме ние.

В днешно време много двойки признават, че трябва да подобрят комуникацията във връзката си. И въпреки че това може да е вярно, това, което те наистина искат, е да намерят начин партньорът им да се съгласи с тях.

Изправени пред такова състояние, няма как да не се запитаме… Какво всъщност представлява това така желано общуване?

Мислете за здравата връзка като за рецепта. За да се изпълни правилно и да се получи красив резултат, комуникацията е може би една от най-съществените и решаващи „съставки“.

Фактът, че много двойки днес не общуват истински и не разбират проблемите и нуждите на другия, води до „пропуснати възможности“ да създадат и живеят щастливата връзка, която желаят.

Какво всъщност представлява общуването в отношенията?

Комуникацията е нашият първи акт на взаимодействие, когато се срещаме с хора. Комуникацията изгражда и поддържа контакт и е „връзката“, която свързва взаимоотношенията. Комуникацията е от съществено значение за постигането на това, което искаме от живота. В една връзка за цял живот, каквато и да е тя, откритата, честна и ефективна комуникация е от съществено значение. Това е основата, върху която цялата връзка расте и процъфтява.

Накратко, успешната комуникация е двупосочен процес, между две страни, които взаимодействат помежду си. Между предавател и приемник. Така че първо трябва да представите идеите си във форма, която другият човек може да разбере, а след това да го изслушате, за да разберете как се приема вашето съобщение.

Това взаимно разбиране е необходимо за постигане на целта на всяка комуникация.

Колко често срещан е проблемът с комуникацията днес?

Когато една двойка за първи път влезе в контакт със семеен и брачен, най-честото нещо, което те ще кажат е „Липсва комуникация между нас“ или „Той не ме разбира“.

Колко пъти всъщност сте разговаряли с партньора си и в действителност изобщо не сте се слушали? Всеки просто казва своята част и докато говори, другият прави паралелен вътрешен монолог, подготвяйки отговора, който иска да даде, без наистина да слуша или да се опитва да разбере другия.

Наистина ли слушате човека срещу вас? Разбирате ли какво казва и какво има предвид?

Нека се запитаме за момент какво всъщност се случва между двама души, които не общуват. Предполагам, че няма да ви е трудно да се досетите, тъй като със сигурност сте попадали в подобна ситуация.

Тези двама души наистина не слушат, не се опитват да се поставят на мястото на другия и не показват истински интерес да видят нещата от гледната точка на другия, която обикновено е различна от първата.

Освен това те не обръщат внимание на езика на тялото на другия човек. Те се интересуват повече от това какво ще кажат самите те, отколкото да слушат и разбират човека срещу тях.

По някакъв начин разговорът приключва и двете страни усещат, че “не са били чути” и че човекът отсреща не се интересува наистина от това, което му се казва.

И това не е краят. “Липсващото парче от пъзела” трудно може да се обясни в няколко реда, но тази тема поне поставя точка за размисъл. С казаното дотук темата категорично не се изчерпва.