Ревността в една връзка означава страх да не загубим това, което имаме. Ревността е емоционален коктейл: съдържа една доза страх, една доза гняв и е смесена с тревога. Става проблем, когато едно просто чувство се превърне в думи и действия. Включва множество емоции: гняв, страх, унижение, чувство за провал, подозрение, заплаха, тъга. Освен това притеснение, съмнение, разочарование, обезсърчение, душевна болка и самосъжаление.

Ревността е основно скрит страх от лично отхвърляне и загуба. Човекът, който ревнува партньора си, се страхува, че другият ще го/я отхвърли. Страхува се, че ще избере нов партньор и ще прекрати връзката. Ключова загуба е самата връзка. Но заедно с това идват и много други загуби: изоставеният човек чувства загуба на самочувствието си, загуба на щастието си, спокойствието си.

Освен това той чувства загуба на самоуважението си, но и на уважението на другите към него. Когато някой ревнува, той вярва, че връзката им е в непосредствена опасност. Така нормалните чувства за защита на връзката се превръщат в ирационални подозрения и сценарии за бедствие.

Някои от ясните сигнали за проява на нездравословна ревност са, когато партньорът ви иска да прекарвате цялото си време с него/нея. Той иска да знае точно къде си и с кого. Има правила за това с кого можете да говорите. Той е подозрителен, собственически, лесно се ядосва, иска да контролира телефона ви, има емоционално напрежение.

Ревността в брака се създава от много причини, обективни или субективни:

• Нереалистични очаквания за брака като цяло.
• Страх от изоставяне от съпруга. Страх от изоставяне и предателство.
• Нереалистични очаквания към партньора.
• Фалшиво чувство за собственост. Но съпругът не ти принадлежи.
• Преживявания на раздяла и изоставяне на миналото.
• Психологическа несигурност.
• Ниска представа за себе си и ниско самочувствие.
• Желание за контрол над другия човек.
• Усещане, че другият носи повече на брака (по-добър външен вид, повече пари, кариера).

Ирационалната ревност има обратен ефект върху човека, който я изпитва, и най-лошите му страхове се сбъдват: бракът се разпада не защото другият човек непременно е направил нещо лошо, а защото са били торпилирани от прекомерна ревност. Последиците от ревността в брака са: гняв, огорчение, липса на доверие, отбранителна позиция, караници, тъга. Също така желание за отмъщение, напрегната атмосфера, изневяра и накрая раздяла.

Не забравяйте, че ревността е емоция, а не заповед за действие.

Първото нещо, което партньорът трябва да направи, когато усети вълна от ревност, е да назове чувството. Да каже сам на себе си “сега ревнувам” и да си поеме дълбоко въздух. Тогава той трябва да си напомни, че чувството не е задължително релевантно на реалността. И че само защото ревнува и се страхува, че партньорът му му изневерява, не означава, че това наистина се случва.

Колкото повече се фокусираме върху една емоция, толкова повече я увеличаваме. Търсейки доказателства там, където ги няма, разваляте ежедневието и живота си. Запитайте се какво печелите от ревността. „Моята ревност помага ли на отношенията ми с партньора ми да се подобрят?“ „Ще доближа ли партньора си емоционално до себе си или ще го/я отблъсна?“

Спрете да сравнявате и да чувствате, че сте в неравностойно положение в сравнение с партньора си. Когато например видиш, че професионално е по-успешен от теб. Колко пари печели всеки в брака или професионалният успех не е това, което държи брака заедно. Спри да се чудиш дали си достатъчно добър за партньора си.

Важно е да помните стойността си като човешко същество и да вярвате в себе си.

Направете списък на всичките си положителни страни. Премахнете ума си от негативния образ, който сте си наложили. Не превръщайте негативните чувства в негативни действия. Време е да осъзнаете, че по ваш лош начин сте много близо до емоционално откъсване и може би дори до развод. Изразете ревността си с мек тон. Не правете постоянно сцени и караници. Можете да кажете на другия какво ви притеснява, без да крещите и обвинения. Без доверие връзката не работи.

Трябва да осъзнаете, че не можете да доминирате над партньора си и да го/я имате като марионетка. Той/тя е независим и вие трябва да го уважавате. Това е вашият собствен страх от изоставяне и вашият партньор не ви е дал причини. На този етап не си вярваш. Когато се доверите на себе си, ще откриете, че имате стойност и сила. Ще видите, че можете да обичате дълбоко, без да съжалявате. В края на краищата вашият партньор иска да бъде с вас заради вашите добри точки. Спрете да бъркате това, което си представяте с реалността.

Ревността се подхранва от разрушителното използване на способността на човек да си въобразява. Въображението може да бъде нещо положително и полезно, както в художественото творчество. Но може да дезориентира ума и да бъде фатално за взаимоотношенията. Направете очевидното. Вярвайте на това, което партньорът ви казва. Той е най-простият, но в същото време и най-трудният. Колкото повече се измъчвате от това, което си представяте и се държите зле, толкова по-зле реагира вашият партньор спрямо вас. Това създава огромен проблем и разрив във връзката ви.

Какво трябва да направи партньорът, който възприема ревността? Да говори открито и спокойно за това, което го/я притеснява. Да каже ясно какво чувства, когато партньорът му/й ревнува и се държи негативно. Слушайте какво има да каже той/тя. Да каже как той/тя иска да се отнасят към него. Той не трябва да се чувства така, сякаш постоянно е в отбрана и обяснява своите избори, действия и движения. Да поставя граници на неговите/нейните изисквания. Добре е да инвестирате в качествено време с него/нея. Не забравяйте да покажете неговата/нейната любов и грижа за него/нея и техния брак.

Във всеки случай „ключът“ е двойката да обсъди чувствата си, да ги екстернализира. При необходимост потърсете помощ от специалист.

Двойките, които успяват да научат начини да екстернализират своята ревност, в крайна сметка укрепват връзката си. Защото те говорят за тема, която дори и днес е табу: изневярата, независимо дали е въображаема или реална.

Лучия Таскова,
психолог