Професорът по психология от Университета на Вирджиния Commonwealth Евърет Уортингтън е изследвал прошката в продължение на почти десетилетие, когато майка му е била убита при инвазия в дома. Това събитие поставя неговите изследователски хипотези за прошката на най-голямо изпитание. Полицията открила убиеца, но справедливостта така и не била въздадена, тъй като той не бил преследван. Уортингтън каза: „Както се оказа, успях бързо да простя на този човек, като се има предвид, че имах професор в училище, който ми даде B и ми отне около десет години, за да му простя. Бях прилагал модела на прошката много пъти, но никога на толкова голямо събитие. Отне ми много години практика, за да мога да достигна това ниво на прошка.“

Повечето от нас най-вероятно няма да се сблъскат с прошка в такова огромно събитие като убийството на любим човек, прошка, която Лорен Тусент, професор по психология в Luther College в Айова, нарече „героична“. Въпреки това всички ние можем да се възползваме от прошката, независимо от мащаба на събитието. Той заявява, че „прошката е психологически, социален и биологичен проблем. Това е връзката ум-тяло.”

Прошката не е за другите, тя е за нас. По същество това е акт на любов към себе си, който ни позволява да имаме по-здрави взаимоотношения с другите и да формираме здрави връзки с тях. Когато прощаваме, ние освобождаваме токсични емоции, горчивина, болка или омраза отвътре и ги трансформираме в нещо креативно, като същевременно имаме полза за себе си. По същество отваряме обятията си за други хора, любовта и мирът растат в нас.

Прошката не означава забравяне. Прошката не означава, че приемаме всички и всичко. Прошката означава да признаем какво е направено и кой го е направил, но да го оставим зад гърба си. Да приемем случилото се и да продължим напред освободени и без привързаности към ситуации и лица от миналото.

БЕЗ ПРОШКА НЯМА ЩАСТИЕ, НЯМА МИР, НЯМА НАДЕЖДА, НЯМА ГОРДОСТ, НЯМА РАДОСТ ЗА НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ.

Представете си колко по-приятни емоции можем да изпитаме, ако оставим след себе си горчивина, разочарование, гняв, омраза. Колко много пространство може да се отвори за радост и удовлетворение от нашия живот.

За да изпитате прошка, опитайте това упражнение:

1. Идентифицирайте човека, на когото сте ядосани. Започнете с някой, който е ниско в списъка ви и можете незабавно да му простите. Усещайки вкуса на прошката, продължете напред, поставяйки си по-предизвикателни цели.
2. Справете се с чувствата си честно. Говорете с вашия терапевт, вашите приятели, за да освободите гнева си. Също така препоръчвам да записвате чувствата си в дневник, за да прогоните негативните емоции. След това решете дали искате да повдигнете въпроса за обсъждане.
3. Започнете да прощавате. Помислете за човека, който ви е ядосал. Запитайте се: “какви емоционални недостатъци го подтикнаха да се държи лошо с мен?” Това е мястото, където прошката може да работи. Разбира се, не приемайте лошо отношение, но се опитайте да съчувствате на нечия студенина или безразличие.

Нека да разгледаме как работи прошката в редица ситуации, в които имате всички основания да се чувствате ядосани. Помага ви да имате по-добронамерено мислене, независимо дали сте решили да се конфронтирате с някого.

Прошката е решение за трансформиране на гнева на напълно различна от обичайната основа. Освобождава ви от капана на безкрайната отмъстителност, за да можете да изпитате повече радост и единство. Прошката е по-полезна за вас от всичко друго, защото освобождава негативността и ви позволява да продължите напред. Може да не разтвори напълно гнева, но ви дава свободата да знаете, че можете да постигнете толкова много.