Емоционалният баланс играе централна роля в поддържането на психологическа хармония и физическо здраве.

Емоционалната хомеостаза занимава учените от много години, като изследванията показват нейната важна роля в нашето ежедневие. Терминът се отнася до способността на организма да поддържа стабилно емоционално състояние в контекста на предизвикателствата и промените на околната среда. Терминът “хомеостаза” е открит от Уолтър Кенън през 1932 г. Въпреки че тя изследва предимно хомеостазата на телесната система, нейната концепция се разширява до психологията и емоционалното състояние в по-късните години. Невронаучните изследвания показват, че централните системи в мозъка, като амигдалата и мозъчната кора, регулират емоционалната реакция. Ендокринната обратна връзка и хормони, като кортизол, също играят роля. Но добрата новина е, че имаме много инструменти, с които можем да подобрим този баланс.

Осезаеми примери за емоционална хомеостаза

Професионален стрес: Представете си служител, който изпитва постоянен стрес на работното си място. Всеки ден той е изправен пред все по-големи изисквания и предизвикателства. Въпреки това, чрез емоционална хомеостаза, той намира начини да поддържа баланса си, било то чрез почивки, общуване с колеги или участие в дейности за релаксация.

Връзки: Помислете за двойка, която преминава през чести спорове. Въпреки че тези моменти са трудни, те могат да намерят баланс чрез диалог, повторно свързване и споделено време заедно. Емоционалната хомеостаза им позволява да възстановят връзката до състояние на баланс след всеки конфликт.

Смърт или раздяла: Когато се справяте със смъртта на любим човек или трудна раздяла, чувствата на гняв и тъга могат да бъдат почти непоносими. Въпреки това, с времето и подкрепата, човек може да намери своя баланс отново, позволявайки на живота да продължи с нови перспективи.

Житейски предизвикателства: Независимо дали става дума за неуспех, като например загуба на жизненоважна работа, или неочаквана здравословна криза, житейските предизвикателства могат да поставят човек в състояние на емоционален смут. Въпреки това, с време, подкрепа и правилната психологическа настройка, човек може да преоткрие своя емоционален баланс. Тази способност за адаптиране и възстановяване е ярък пример за емоционална хомеостаза в действие.

Социални предизвикателства: По време на глобална епидемия или други социални катаклизми хората може да се чувстват отчуждени, уплашени или разстроени. Въпреки това, чрез солидарност, общност и лични стратегии за справяне, хората намират начини да поддържат емоционалния си баланс въпреки външните предизвикателства. в резултат на което известно време след края на кризата те се връщат към предишното положение.

Как да подобрим емоционалната хомеостаза?

Стъпка 1: Научете се да разпознавате емоциите си

Признаването на емоциите е първата и вероятно най-критичната стъпка в процеса на подобряване на емоционалната хомеостаза. Като разбираме и се вслушваме в собствените си емоции, можем да осъзнаем нашите вътрешни нужди, предизвикателства и стресори, които ни влияят. Като имаме това вътрешно съзнание, можем да предприемем действия с по-голяма яснота, избирайки стратегии и подходи, които водят до баланс и благополучие. Без да разпознаваме емоциите, можем ненужно да се окажем в емоционални ситуации, които ни оставят наранени или откъснати. Следователно разпознаването на емоциите е основа за създаване на стабилен емоционален баланс и засилване на нашата емоционална саморегулация.

Стъпка 2: Подобрете адаптивността

Повишаването на адаптивността е жизненоважно за емоционалната хомеостаза. Мислете за адаптивността като способността да се „обучите“ да реагирате на промяна или предизвикателство с гъвкавост и устойчивост, вместо да стоите неподвижно или да се поддавате на натиск.

В свят на постоянна промяна, способността за адаптиране е един от най-мощните инструменти, които човек може да има. Когато сме изправени пред неочаквани ситуации или трудности, адаптивността ни позволява да променим начина, по който мислим и реагираме, вместо да се забиваме в определен модел на реакция.

В контекста на емоционалната хомеостаза, адаптивността означава способността да поддържаме баланса си, дори когато нещата около нас са в смут. Чрез оформянето на нашия подход можем да се изправим пред предизвикателствата с по-голяма сила и да идентифицираме нови възможности дори в най-предизвикателната среда.

Следователно подобряването на адаптивността не е просто техника за справяне с промяната; то е в основата на способността ни да поддържаме емоционалния си баланс в един непрекъснато променящ се свят. Освен това, чрез подобряване на адаптивността, ние се научаваме да виждаме предизвикателствата като възможности за растеж и учене, а не като заплахи или пречки. Това предефиниране на перспективата ни позволява да подходим към трудни времена с повече мир, устойчивост и позитивност.

В крайна сметка подобряването на адаптивността изисква постоянна практика и себеоткриване. Когато се ангажираме да култивираме това умение, ние не само подобряваме способността си да се адаптираме към промяната, но също така култивираме по-дълбоко разбиране за себе си, нашите нужди и как можем да живеем по по-балансиран и проспериращ начин.

3-та и последна стъпка: Укрепване на устойчивостта

Устойчивостта е нашата способност да се възстановяваме от бедствие, предизвикателства, травма или провал. Смята се за “психологически еквивалент” на способността на каучука да се връща в първоначалната си форма след стрес. В контекста на емоционалната хомеостаза устойчивостта е от решаващо значение. Когато сме издръжливи, можем да се възстановим по-бързо от емоционалните неуспехи, да запазим баланса си дори при трудни обстоятелства и да продължим напред въпреки предизвикателствата. Развитието на издръжливост не означава само издържане на трудни моменти, но също така и учене от тях, развиване на нови умения и подобряване на нашето лично израстване. Това се постига чрез непрекъснато себеоткриване и личностно развитие.

За да укрепим нашата устойчивост, е важно да сме предприели предишните две стъпки. Влизането в контакт със себе си и разбирането какво наистина чувстваме в трудни моменти ни позволява да реагираме с по-голяма зрялост и осъзнатост.

Непрекъснатото обучение и личностното развитие са ключови. Предизвикателствата могат да се разглеждат като възможности за учене. Когато се сблъскаме с провал или трудност, вместо да го видим като пречка, можем да го видим като урок, който ще ни помогне да станем по-силни в бъдеще.

Освен това изграждането на подкрепяща мрежа от приятели и семейство е от съществено значение. Наличието на хора около нас, които ни подкрепят, които ни изслушват и които ни предлагат практическа или емоционална помощ във времена на нужда, може да направи огромна разлика в способността ни да се изправяме пред предизвикателствата.

Грижата за себе си е абсолютно необходима. Това включва грижата за нашето умствено, физическо и духовно благополучие. Чрез дейности като упражнения, релаксация, медитация или дори прекарване на време в хобита и дейности, които ни харесват, можем да се обновим и да изградим устойчивост.

В допълнение, култивирането на положително отношение към живота е от решаващо значение. Това не означава, че пренебрегваме проблемите или трудностите, а че избираме да гледаме на живота си от по-положителна страна, да търсим решения и да вярваме във възможностите си.

Освен това ученето през целия живот и търсенето на нови преживявания могат да повишат устойчивостта. Когато се сблъскваме с нови предизвикателства и научаваме нови неща, ние увеличаваме способността си да се адаптираме и да се справяме с непредвидени ситуации.

В крайна сметка е важно да запомните, че устойчивостта не е нещо статично, а динамичен процес, който се развива и променя през целия ни живот. С постоянни усилия и ангажираност можем да изградим своята устойчивост и да създадем балансиран и щастлив живот.

Лучия Таскова – психотерапевт, детско-юношески психолог и семеен консултант