Много хора използват алкохол не защото искат да се саморазрушат, а защото искат да се почувстват по-спокойни, по-събрани, по-малко наранени. В началото той наистина може да носи усещане за отпускане, за кратка почивка от напрежението, за облекчение на тревогата или стреса. Проблемът не е в еднократната чаша, а в това, че с времето алкохолът започва да замества вътрешната опора, която не е била достатъчно изградена.

Вътрешните граници и усещането за „разпадане“

Всеки човек има вътрешни граници и те ни помагат да усещаме кое е наше и кое е отвън, кое е мисъл и кое е факт, кое е спомен и кое е настояще. Когато тези граници са били наранявани рано в живота – чрез страх, несигурност или липса на подкрепа – те остават по-крехки.

Алкохолът временно отпуска напрежението, но едновременно с това:

• прави границите още по-размити;
• засилва усещането, че всичко нахлува наведнъж;
• създава объркване между това, което чувстваме, и това, което реално се случва.

В такива моменти човек може да се чувства по-подозрителен, по-уязвим или по-несигурен в себе си и в другите.

При някои хора алкохолът отключва връщане към по-ранни моменти от живота, когато не е имало достатъчно подкрепа. Това не е слабост. Това е начинът, по който психиката казва: „Нещо в мен още има нужда от грижа.“ В такива моменти спомени и емоции могат да се усещат като случващи се „тук и сега“. Мислите се преживяват като застрашаващи, а емоциите стават силни и трудни за овладяване.

Когато сме под влияние на алкохол и стрес, способността ни да проверяваме реалността отслабва. Това означава, че чувствата започват да изглеждат като факти, тревогата се преживява като опасност, а вътрешният диалог звучи като истина. Важно е да знаете, че това не означава, че при вас има нещо „счупено“. Това е сигнал, че системата за саморегулация е претоварена и има нужда от грижа.

Добрата новина

Тези състояния са обратими. Те не определят кой сте и не са „етикет за цял живот“. Когато човек започне да изгражда вътрешна опора – чрез терапия, безопасни отношения и по-добро разбиране на себе си – нуждата от алкохол като помощник постепенно намалява. Не защото се насилвате да се откажете, а защото вече не ви е нужен.

Какво може да помогне

• Да започнете да обръщате внимание на вътрешните си граници и усещания.
• Да се научите да разпознавате кога старите преживявания се активират и как да ги контейнирате.
• Да практикувате техники за заземяване и саморегулация, които укрепват Аз-а.
• Да потърсите подкрепа от терапевт, който разбира травма и работа с емоции.

Понякога най-смелата стъпка не е „да спреш алкохола“, а да започнеш да слушаш какво вътре в теб търси подкрепа.

Лучия Таскова – психолог, фамилен и брачен консултант