Раздялата или разводът на двойка с общи деца поставя началото на сложна динамика, в която романтичните отношения приключват, но родителските ангажименти остават за цял живот. През последните години концепцията за споделеното родителство се утвърждава като модерен и справедлив модел, който гарантира на детето активното присъствие и грижа и на двамата родители.
Въпреки своите предимства обаче, този модел не е универсално решение и не работи „на всяка цена“. Когато зад идеята за споделена грижа се крият неразрешени конфликти, стари обиди и желание за надмощие, децата често се превръщат в заложници на една тиха или открита война.

Споделеното родителство: Ползи и заблуди

В идеалния си вариант споделеното родителство дава възможност на детето да поддържа пълноценна връзка и с двамата родители, да получава тяхната обич, възпитание и финансова подкрепа по равно. То намалява усещането за изоставяне и помага за по-лесното адаптиране към новата семейна реалност. Практиката обаче показва, че успехът на този модел зависи изцяло от готовността на възрастните да разделят ролята си на партньори от тази на родители.
Когато съществува зрялост и уважение, споделената грижа функционира отлично. Когато моделът се налага насила при тежки междуличностни конфликти, той може да се превърне в поредния инструмент за изтезание на бившия партньор, като натоварва психически децата с логистика, напрежение и постоянни сблъсъци на авторитети.

Един от най-тежките казуси при раздялата е използването на децата като разменна монета или оръжие в отношенията между възрастните. Това поведение най-често се проявява под няколко добре познати форми:
1. Манипулация и „родителско отчуждение“: Насаждането на чувство за вина у детето, ако то покаже обич към другия родител, или внушаването, че единият родител е „лош“ или „виновен“ за раздялата.
2. Шпиониране: Използването на детето като информатор за личния живот, финансовото състояние или новите партньори на бившата половинка.
3. Наказване през децата: Използването на контактите с детето като лост за натиск – отмяна на срещи в последния момент, създаване на административни пречки или използване на издръжката като инструмент за контрол.

В тези ситуации детето престава да бъде дете и се превръща в поле за битка, което неизбежно оставя дълбоки травми върху неговото емоционално развитие, самочувствие и бъдеща способност да изгражда здравословни отношения.

Какво всъщност е в интерес на детето?

Правната и психологическата рамка са категорични: висшият интерес на детето винаги стои на първо място. Този интерес не се определя от това какво иска майката или какво изисква бащата, а от това какво осигурява стабилна, спокойна и предсказуема среда за подрастващия. В интерес на детето е емоционалното спокойствие, да не става свидетел на скандали, обиди и спорове за родителски права. В интерес на детето е да има свободата да обича и двамата си родители без страх, че ще бъде съдено или че ще разочарова някого, ако прекарва време с другия родител. В интерес на детето е то да има ясни и последователни правила, независимо в кой дом се намира. То се нуждае от сигурност и еднакви граници в отглеждането и възпитанието.

Възможността родителите да останат успешен екип, макар и вече да не са партньорска двойка, е най-големият дар, който могат да направят на децата си след раздялата. За да се постигне това, е необходимо съзнателно усилие да “заровят томахавките”. Разговорите трябва да се водят спокойно, професионално и без връщане към стари лични проблеми. Училище, здраве, извънкласни дейности – това са темите, които имат значение. Или иначе казано, комуникацията да е фокусирана само върху детето. Дори в отсъствието на единия родител, другият не бива да подкопава неговия авторитет пред детето. Проявата на взаимно уважение е добър пример.
Животът е динамичен и плановете понякога се променят. Способността за разумни компромиси в името на детето спестява напрежение на цялото семейство.

Раздялата слага край на съвместния път на двама души като мъж и жена, но не и като майка и баща. Когато личните амбиции, егото и желанието за отмъщение отстъпят място на отговорността към детето, се създава среда, в която то може да расте щастливо, уверено и балансирано, независимо под каква форма е организирано ежедневието му.

Автор: Лучия Таскова – системен фамилен и брачен консултант, детско-юношески психолог.